Как и кога започнах да се занимавам с макраме
Като типично дете на 90те години, още от малка имах разни хобита и неща, които ме вълнуваха, но нямах нито достъп до информация, нито пари, с които да задоволя любопитството си. Спомням си още най-ранните ученически и детски години, че едно от най-вълнуващите неща за мен бяха нечии бижута, мъниста и възможността да ги опипам едно хубаво, евентаулно да ми позволят да си ги сложа и все повече ме вълнуваше идеята как точно се прави подобно нещо. Опитах всякакви неща в детството и пубертета си и нищо никога не ми кореспондираше на усещането за естетика и стил. Някъде през 2014 години на някакъв уличен фестивал видях жена с невероятно, пищно и красиво микро-макраме колие. Очите ми останаха в шията ѝ и макар, че не обичам да заговарям непознати се приближих с желанието да разбера от къде, как? Реакцията на жената не беше приятна и като цяло ме отряза с коментар подобен на “Не можеш да си го позволиш”, не помня вече точно как завърши краткото ми познанство с жената. Това хем ме изненада, хем за първи път ме вдъхнови да се науча сама да правя такива чудесии. По това време правех разни герданчета с мъниста като оплетени, по схеми. Мина време забравих за случая и след 2-3 години в някакъв изблик на неистовото желание да опитам за пореден път нова техника, току виж ми проговори се зарових да търся някакви видеа, уроци (безплатни, разбира се), които да ми осветят поне мъничко това чудно тайнство. Преди всичко бързо разбрах разликата между макраме и микро макраме, което ме насочи към “микрото”, това, с което се правят бижута. След голямо търсене започнах и да се чудя от какви материали се правят тези бижута, това беше първата ми трудност, обиколих всички възможни кинкалерии в търсене на този мистериозен конец, който изглеждаше лепкав (тогава не знаех, че това е восък и че ако се вижда колко е лепкав, то той е некачествен). Всичко завърши с неуспех, такива неща нямаше в тези магазини, след това посегнах към верния интернет, но в България не е много популярен материал. С мъка открих няколко сайта, купих по 1-2 ролки и…. мъката започна! Нищо не разбирах, намирах видеа, в които всичко ми се струваше много бързо, забавях кадрите максимално, за да разбера какво правят тези хора с пръстите си. Първите ми опити бяха нещо такова:
Почти бях готова да се откажа след безброй опити, очевидно и материалите ми не бяха подходящи, но за първи път нещо ми просветна и ми каза, че тук има нещо за мен и този път да не го зарязвам. Така в продължение на 1-2 години се мъчех, правех предимно обици, получавах страхотна подкрепа от близките си, които ми поръчваха неща за подарък, макар сега да ме е срам, че съм им взела и 5 лв. за “изкуството” си тогава. Мисля, че само заради тази подкрепа продължих да се усъвършенствам и да се пробвам на първия си базар 2018 г. Не успях да продам почти нищо, но така се запознах с Нона и в последствие се включих в Горичката art place и с нея развихме магазинчето в сегашния му облик. Направих си страница, изпълнявах поръчки и имах много макраме артисти от целия свят, от които се вдъхновявах и възхищавах. В тези начални години много се опитвах да имитирам техни модели, да се уча от тях, но с времето разбрах, че това не е коректно и трябва да подобря дотолкова техниката си и идеите си, че да нямам нужда от подобно плагиатство. Престраших се и започнах сама да измислям неща, като черпя само вдъхновение, но никога не копирам чужди модели. През всички тези години намерих как и от къде да купувам качествени материали. Може би най-важната стъпка за мен бяха перфектните конци, които да са с много богата палитра от цветове и да издържат на времето, да не избледняват. Това се оказаха бразилските конци Linhasita, които са наистина най-страхотните конци, с които съм работила. Бях преминала през китайски, турски, италиански, но никои от тях не могат да се мерят с бразилските. Размерът на конеца, с който работя е 0,78 мм., нито много тънък, нито много дебел. Кристалите също бяха огромна стъпка за повишаването на качеството на моите бижута, с времето ми стана и страстно хоби тяхното разпознаване и изучаване, преминах начален курс по Гемология и за мен е основна цел никога да не продавам нещо, което не зная почти със сигурност какво е. В момента купувам кристалите си от Индия и тяхното избиране и поръчване е невероятно пристрастяващо нещо, имам далеч повече кристали, отколкото са ми необходими, вечно инвентар от около 200-300 полускъпоценни камъка. Обичам да използвам и мъниста, на тяхното качество също държа много и използвам само стъклени, висок клас японски мъниста или такива от чист месинг, който не предизвиква алергии. За тези от вас, които успяха да прочетат до тук, благодаря ви, оценявам вниманието и интереса ви, надявам се скоро да ви зарадвам с някое мое творение и то да е точно това, което сте си представяли да притежавате. Благодаря!
Можете да разгледате любими мои модели от последните години в моята Галерия и ако нещо силно ви проговори, натиснете линка за персонализирана поръчка и ще си пишем как да ви го изработя.